Постинг
26.11.2016 01:08 -
Легенда за Самодивските езера
Подухнели ли тъмни ветрове, Пирин планина започвала да се люлее и гърми. По пътеките бягали уплашени зверове, птици разбивали крилете си в гъстата тъмнина. Белите реки почернявали и заливали зелените планински поляни. Дърветата превивали върхове до корените си, като че ли молели накого за милост. Високият връх ставал тъмен и страшен. Там се изправяла някаква невидима сила, улавяла в ръцете си тежките облаци и хвърляла огън над цялата планина.
През такова време старите овчари слагали длани над очи, поглеждали нагоре и казвали на по-младите:
- Разсърдили сме с нещо бог Перун, затуй ни изпраща огън.
Перун бил бог на бурите, а Пирин планина – неговото царство. Живеел на недостъпния връх заедно със своите осем дъщери. Вечер ги събирал край огъня, запалвал звездите над тях и заръчвал:
- Бъдете недостъпни като звездите!
Послушни били те, приемали бащината дума и го слушали за всичко. Поискал ли той да уловят сърна, веднага изпълнявали бащината заръка; поискал ли да му донесат каменно цвете от сърцето на планината, превръщали се във водни капки и слизали дълбоко в земята.
Доволен бил богът на бурите и гръмотевиците, че имал добри дъщери.
Веднъж те се разхождали по билото на висок връх и погледнали към равнината. Оттам се чували весели овчарски звънчета и тънки свирни на кавали. Заслушали се момичетата, загледали се и забелязали овчарите.
За пръв път виждали момчета. Решили на другия ден да се промъкнат през гъстите клони на дърветата и да ги видят отблизо. Скучно им било в планината да живеят сами. Едно забравили дъщерите на Перун: баща им бил бог и четял мислите им. Разгневил се богът. Започнал да кипи от мъка и изсипал огнени камъни по цялата планина. Разбягали се птици и диви зверове, падали дървета.
Уплашили се дъщерите на Перун, дотичали при него и попитали:
- Какво те е разгневило, татко?
- Вие! – викал той. – Вие ми изменяте!
- Но... ние нищо не сме сторили – отговорили те.
Перун не вярвал на техните думи. Знаел той какви мисли имала всяка една от тях. Завел ги под стръмните върхове и им рекъл:
- Ще ви убия, както убивам зверовете.
Натъжили се осемте дъщери на Перун, заронили едри сълзи. На мястото, където плакали, се появили осем езера.
- Няма да ви дам на никого – заканил се Перун. – Ще ви превърна в самодиви, за да бъдете само мои и да не мислите за хората от равнината.
Бог Перун изпълнил заканата си. В осемте езера, скрити под най-стръмните скали, се появили осем самодиви. Те излизали нощем от водата, заставали на брега и дълго се взирали в далечните овчарски огньове.
Оттам долитали човешки гласове.
През такова време старите овчари слагали длани над очи, поглеждали нагоре и казвали на по-младите:
- Разсърдили сме с нещо бог Перун, затуй ни изпраща огън.
Перун бил бог на бурите, а Пирин планина – неговото царство. Живеел на недостъпния връх заедно със своите осем дъщери. Вечер ги събирал край огъня, запалвал звездите над тях и заръчвал:
- Бъдете недостъпни като звездите!
Послушни били те, приемали бащината дума и го слушали за всичко. Поискал ли той да уловят сърна, веднага изпълнявали бащината заръка; поискал ли да му донесат каменно цвете от сърцето на планината, превръщали се във водни капки и слизали дълбоко в земята.
Доволен бил богът на бурите и гръмотевиците, че имал добри дъщери.
Веднъж те се разхождали по билото на висок връх и погледнали към равнината. Оттам се чували весели овчарски звънчета и тънки свирни на кавали. Заслушали се момичетата, загледали се и забелязали овчарите.
За пръв път виждали момчета. Решили на другия ден да се промъкнат през гъстите клони на дърветата и да ги видят отблизо. Скучно им било в планината да живеят сами. Едно забравили дъщерите на Перун: баща им бил бог и четял мислите им. Разгневил се богът. Започнал да кипи от мъка и изсипал огнени камъни по цялата планина. Разбягали се птици и диви зверове, падали дървета.
Уплашили се дъщерите на Перун, дотичали при него и попитали:
- Какво те е разгневило, татко?
- Вие! – викал той. – Вие ми изменяте!
- Но... ние нищо не сме сторили – отговорили те.
Перун не вярвал на техните думи. Знаел той какви мисли имала всяка една от тях. Завел ги под стръмните върхове и им рекъл:
- Ще ви убия, както убивам зверовете.
Натъжили се осемте дъщери на Перун, заронили едри сълзи. На мястото, където плакали, се появили осем езера.
- Няма да ви дам на никого – заканил се Перун. – Ще ви превърна в самодиви, за да бъдете само мои и да не мислите за хората от равнината.
Бог Перун изпълнил заканата си. В осемте езера, скрити под най-стръмните скали, се появили осем самодиви. Те излизали нощем от водата, заставали на брега и дълго се взирали в далечните овчарски огньове.
Оттам долитали човешки гласове.
Няма коментари
